Автор: Стефан Цанев
Издател: КК "Труд"
Издадена: 2009
Страници: 432Защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме „ура” и гласувахме единодушно „за” каквото ни кажат.
Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю - душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не можем да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си.
Дано не заразим с това и своите потомци..."
Автор: Димитър Ил. Димитров, Димитър Табаков, Фани Попова-Мутафова, Омелян Прицак, Димитър Съсълов и др.
Издател: ИК "Виделина"
Издадена: 2006
Страници: 393
Втори том на историческия сборник...
download: http://www.4shared.com/file/255393539/2dc03fe8/avitohol-istoriceskizbornik2.html
Автор: Димитър Ил. Димитров, Димитър Табаков, Фани Попова-Мутафова, Омелян Прицак, Димитър Съсълов и др.
Издател: ИК "Рал Колобър"
Издадена: 2005
Страници: 500
Една богата книга, в която съставителят се е постарал да приложи мнения на най-влиятелните български и световни капацитети относно българската древност!
Съдържание:
download: http://www.4shared.com/file/255259266/a4561e79/avitohol-istoriceskizbornik1.html- Димитър Ил. Димитров. Декада Ави-Тохол
- Българите и светът (фрагмент от лекция на Фанна Гринберг по въпроса за създаване на българска доктрина)
- Димитър Табаков. К-ави (Кава-Кана Туохол Авитохол)
- Димитър Ил. Димитров. Произход и значение на името българи
- Димитър Ил. Димитров. Титлата цар - най-древната имперска титла в света
- Фани Попова-Мутафова. За българската азбука
- Екатерина Димитрова. Наблюдения върху формалната основа на глаголицата и старта санскритска писменост
- Димитър Табаков. Религията на вселената - небесната вяра
- Димитър Ил. Димитров. Кой е бил Борис Годунов
- Димитър Д. Съсълов. Още някои данни за българите в Средна Азия от китайските летописи според Де Гроот
- Димитър Ил. Димитров. Още за идентификацията на Авитохол от именника
- Димитър Ил, Димитров. Тайната на Таримската котловина
- Д-р Тачо Танев. Българското везмо и Изтокът. Обяснение на глава VII за елбетицата
- Екатерина Димитрова, Димитър Ил. Димитров. Идентификация на българската руническа писменост и на глаголицата в индоевропейсккя ареал
- Проф. Омелян Прицак. Печенегите (пример за социална и икономическа трансформация)
- Димитър Ил. Димитров. Титлата Кана субиги
- Димитър Ил. Димитров. Още за българския език и св. св. Кирил и Методий
- Народ без своя история е загубен (Разговор на Пламен Бейков с Тачо Танев, проведен в дома му на 30 август 1996 г.)
- Д-р Тачо Танев. Нова възможност за тълкуване на името "българи"
- Д-р Тачо Танев. Неправдата спрямо кирилицата
- Д-р инж. Георги Ламбаджиев. Кодови съответстиия между имена на селища от Западен Тибет и Средна Стара планина- свързани, с историята на пра прабългарите
- Д-р Светлозар Попов "Книгата на Енох" и българският битов календар
- Андрей А. Вънгев. Безсмъртната българска история
- Димитър Ил. Димитров. По пътя на българите
- Весела Младенова Иванови. Древната царска институция и древнобългарското наследство
- Светозар Попов. По дирите на Авитохол
- Кирил Попов. Път през вековете
- Димитър Д. Съсълов. Учение за върховното единство
- Лъчезар Тошев. Херодот и Иранската хипотеза за произхода на българите
- Библейският потоп е станал в Черно море
- Арх. д-р Светлана Гологачева-Пенева. Дарбази - архитектурен феномен и при древните българи
- Екатерина Димитрова. Аз-буки-веди
- Д-р Дориян Александров. Символната система на древните българи
- Светлозар Попов. Александър Велики в българската история и митология...
Автор: Стефан Цанев
Издател: КК "Труд"
Издадена: 2008
Страници: 552Книгата обхваща периода 1878–1943. Ето какво казва самия автор за нея:
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал...
Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила – то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?..."
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал...
Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила – то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?..."
Автор: Стефан Цанев
Издател: КК "Труд"
Издадена: 2007
Страници: 344
В „Български хроники” използвам всички възможни жанрове: белетристика, драматургия, есеистика, лирика, епос, публицистика, документалистика, научни доказателства, фантастика, шеги и анекдоти - и мисля, че това прави книгата ми естествена.
Нарекох книгата си поема, защото е написана в стила на древните саги - с пристрастност и преувеличения, използвани са всички средства на образния - на поетическия език: метафори, притчи, сравнения, олицетворения, повторения, алегории, символи, ирония, сарказъм, риторика, патос. Ако се вгледате, графично, „Хрониките” са написани в тъй наречените библейски стихове- всеки абзац съдържа толкова думи, колкото могат да се изрекат на един дъх, изразявайки обикновено една мисъл или рисувайки един образ, различната дължина на стиховете води до различен ритъм на четенето, създава ритъма на поемата.
Мъчил съм се, съчетавайки научността с художествеността, да не накърнявам историческата истина, а, напротив - да я направя по-зрима, по-жива, по-убедителна, по-популярна.
В „Български хроники” използвам всички възможни жанрове: белетристика, драматургия, есеистика, лирика, епос, публицистика, документалистика, научни доказателства, фантастика, шеги и анекдоти - и мисля, че това прави книгата ми естествена.
Нарекох книгата си поема, защото е написана в стила на древните саги - с пристрастност и преувеличения, използвани са всички средства на образния - на поетическия език: метафори, притчи, сравнения, олицетворения, повторения, алегории, символи, ирония, сарказъм, риторика, патос. Ако се вгледате, графично, „Хрониките” са написани в тъй наречените библейски стихове- всеки абзац съдържа толкова думи, колкото могат да се изрекат на един дъх, изразявайки обикновено една мисъл или рисувайки един образ, различната дължина на стиховете води до различен ритъм на четенето, създава ритъма на поемата.
Мъчил съм се, съчетавайки научността с художествеността, да не накърнявам историческата истина, а, напротив - да я направя по-зрима, по-жива, по-убедителна, по-популярна.
Автор: Стефан Цанев
Издател: ИК "Труд"
Издадена: 2006
Страници: 504
Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; от друга страна това незнание се дължи на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка, а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме...
Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; от друга страна това незнание се дължи на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка, а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме...
Автор: Божидар Димитров
Издателство: ИК "Фондация Ком"
Издадена: 2005
Страници: 54
Избрах дванадесетте най-солидно утвърдени мита в средновековната българска история, оказали и оказващи най-голямо влияние не само върху представите на българите за миналото ни, но и „обясняващи" днешното състояние на нацията - от народопсихологията до съвременната ни политическа култура.
• Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи
• Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава
• Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
• Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров
• Митът за Крум страшни и страшните му закони
• Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.
• Митовете за делото на Кирил и Методий
• Митът за слабия цар Петър (927-969)
• Митът за антифеодалното въстание на Ивайло
• Робство ли беше турското робство, или само национална катастрофа
• Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания
• Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик
• Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи
• Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава
• Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
• Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров
• Митът за Крум страшни и страшните му закони
• Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.
• Митовете за делото на Кирил и Методий
• Митът за слабия цар Петър (927-969)
• Митът за антифеодалното въстание на Ивайло
• Робство ли беше турското робство, или само национална катастрофа
• Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания
• Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик
Когато пиша за митове, разбира се, аз имам предвид невярната представа за исторически събития и личности, наложена за тях в представите на съвременните българи. Тази представа се оформя не от академичните трудове на професионалните историци, а от учебниците по история в началния и средния курс на училището, научнопопулярните статии в медиите, белетристиката (романи и повести на историческа тематика), електронните медии и разбира се, киното.
Автор: Николай Генчев, Цветана Георгиева
Издател: Анубис
Издател: Анубис
Издадена: 1999
Брой страници: 568
В том II cе pазказва за Бългаpия по вpеме, когато бългаpcката дъpжава е cамо иcтоpичеcки cпомен. Но вековете на бездъpжавноcт cа и векове на cъзидание, на cпpавяне c поcледиците от оcманcкото завоевание - вpеме за етничеcко и дуxовно cамоcъxpанение, вpеме на Възpаждане.
История на България в 3 тома: 1 том "История на Средновековна България VII-XIV век"
1 коментара в 13:01
Издадена: 1999
Брой страници: 704
Тази книга е посветена на Средновековна България, на нейното раждане във времето, наречено Велико преселение на народите, на нейния изпълнен с духовни и политически превратности седемвековен исторически живот, на нейния залез в края на четиринадесетото столетие.
По-нови публикации Начална страница
Абонамент за:
Публикации (Atom)